Мигел де Сервантес и неговият 'Дон Кихот'

Мигел де Сервантес Сааведра е испански романист, драматург и поет. Много литературни критици и анализатори го считат за най-великия испански автор. Романът му  “Дон Кихот” “ се смята  за един от най-големите шедьо

2010-09-29 14:04:03
Мигел де Сервантес и неговият 'Дон Кихот'
Мигел де Сервантес Сааведра е испански романист, драматург и поет. Много литературни критици и анализатори го считат за най-великия испански автор.

Романът му  “Дон Кихот” “ се смята  за един от най-големите шедьоври на световната литература. Заради своя увлекателен стил и тънка проницателност Сервантес придобива известност, сравнима с тази на  Омир, Данте Алигиери и Шекспир.


Сервантес е роден  край Мадрид , вероятно на 29 септември 1547 година. Баща му  е бръснар-хирург, който намества кости, прави кръвопускания и извършва други прости медицински манипулации. Бракът на родителите му е труден и е съпътстван от няколко извънбрачни връзки на бащата.

Сведенията за първите години на Сервантес са оскъдни. Изглежда, че той  прекарва по-голямата част от детството си, пътувайки от град на град със своите родители. По това време се влюбва в младата кръчмарка Хосефина Каталина де Перес и двамата планират да избягат заедно, но баща  й ги залавя и им забранява да се срещат.

Според някои биографи на Мигел де Сервантес,  той учи в Университета на Саламанка , но за това няма запазени доказателства. Според други предположения,  той учи в  йезуитско  училище в Кордова или Севиля, но и това не е сигурно.

Причините, поради  които Мигел де Сервантес напуска Кастилия , също са неясни, като основните хипотези са, че заминава, за да продължи образованието си или за да избяга от правосъдието. Така или иначе, заминаването му за Италия не е необичайно за младите испанци по това време. Той пристига в Рим през 1569 година, където вероятно се запознава с италианското ренесансово  изкуство, което по-късно оказва влияние върху собственото му творчество.

През 1570 година  Сервантес се записва в полк на Испансата морска пехода, разположен в Неапол , по това време част от испанските владения. След едногодишен престой там, през септември 1571 година, той  отплава с кораба „Маркеса“, част от флота на Свещената лига , удържал  победа срещу османците. По време на боя Сервантес получава три огнестрелни рани — две в гърдите и една в лявата ръка, която остава неподвижна. По-късно той говори с гордост за участието си в битката, за която смята, че ще промени хода на европейската история.

След битката при Лепанто Сервантес остава в болница в продължение на шест месеца, след което се връща на служба. Следващите години прекарва като войник в Неапол.

На 6 или 7 септември 1575 година Сервантес отплава от Неапол за Барселона   с галерата „Сол“, носейки със себе си препоръчителни писма до крал Филип II  На сутринта на 26 септември, когато корабът доближава каталунския бряг, той е нападнат от алжирски пирати. В боя голяма част от екипажа е избита, а оцелелите, сред които и Сервантес, са пленени и отведени в Алжир. Сервантес прекарва следващите пет години като роб, като прави четири неуспешни опита да избяга. В крайна сметка през 1580 година е откупен от родителите си и се завръща в Мадрид. Престоят на Сервантес в плен е отразен на няколко места в произведенията му.

Връща се в Испания на 33-годишна възраст и въпреки военните му заслуги и бедите му в Алжир, не е назначен на служба в семейство на благородник, което е обичайното възнаграждение за ветерани като него. Решава да стане писател и написва много стихотворения. От тях са оцелели само няколко. Неговият роман “Галатея”  го прави известен, но постъпленията от неговата продажба са недостатъчни, за да го издържат. Затова Сервантес постъпва на работа в държавната аднинистрация, първоначално като доставчик на продукти за флотата на Испанската Армада, а по-късно — като бирник.

Правителството го вкарва в затвора няколко пъти, защото не може  да даде задоволително обяснение за липсата на данък по време на неговата събирателска дейност. Вероятно по време на неговите престои в затвора у Сервантес възниква идеята за история за мъж, който се мисли за странстващ рицар  и се опитва да върши чудните подвизи, описани в средновековните  рицарски романи.

През 1605 г. първата част от неговия роман е издадена под заглавие „Хитроумният идалго  Дон Кихот от Ла Манча“. Тя има такъв голям успех, че само за две седмици след публикуването ѝ в Мадрид излизат и три пиратски издания. Донякъде заради тях, донякъде заради неумението да ръководи финансовите си дела, Сервантес така и не забогатява от огромния успех на работата си.

Романът му  е преведен първо на английски език през  1612 година.

Втората част от Дон Кихот е публикувана през 1615 и преведена на английски през 1620 година, след неговата смърт.

„Дон Кихот“, най-известната  творба на Сервантес, описва приключенията на  испански благородник-идеалист, който  като следствие от четенето на много разкази за рицарството, започва да вярва, че той самият е рицар, който трябва да се бори срещу несправедливостите на света. Той пътува със своя  оръженосец,  Санчо Панса,  необразован, но прагматичен селянин. Конят  на Дон Кихот е стар и  раздърпан  и нови името Росинант.

Дон Кихот пътува в търсене на приключението, посвещавайки своите  действия на   просто  селско момиче, което той нарича Дулсинея  и я вижда като  дамата на сърцето си.  

„Дон Кихот“ е оригинално планиран като сатира на средновековните  разкази за рицарството.   

Творбата е преведена на всички съвременни езици.

Сервантес умира на 23 април 1616 година,  на същата дата като Шекспир. Автор: Албена Иванова

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия